Daily Videos

„Имало едно време един мъничък господин. Той се казвал господин Моцарт. Той живеел в една музикална кутийка, където по цял ден прекарвал в измисляне на симфонии … и всякакви други фантазии. Той ги изсвирвал на една вълшебна флейта, от която те излитали като малки лястовички с извити опашки…“

Това е началото на една история, която започна да се измисля сама още преди половин година …от Дани, …без дори и той да знае за това.
Дани идваше сутрин на детска градина и докато си играеше с другите, които пристигаха първи като него, аз им пусках „Малка нощна музика“ на Моцарт (тя ми беше любимата, когато бях колкото тях). Те ме питаха каква е тази музика, аз им разказвах за Моцарт и така прекарвахме едни вълшебни ранни утрини още преди градината да се е изпълнила с глъчка.

Един път, както всяка сутрин, бяхме аз и няколкото подранили „Бухалчета“, сред които, разбира се и Дани. Докато си играеха, аз се чудех дали да не сменя музиката този път, за да не им омръзне. Той, виждайки ме че се суетя около компютъра, остави това, с което играеше и ме попита: “Мис Боряна, ще ни пуснеш ли за господин Моцарт?“ – Аз бях потресена от невероятната точност и изобретателност, свежест и живописност, които се съдържат в това детско „господин Моцарт“ и иска ли питане – пуснах любимата (вече не само на мен!) „Малка нощна музика“. Искам дебело да подчертая, че аз никога не съм споменавала нещо за това дали Моцарт е „господин“ или каквото и да било.

Децата знаеха просто, че той е композитора на това, което слушаме… но в неволното „господин Моцарт“ се съдържаше вече цял роман, цял филм…цял вълшебен свят!