Как възприемаме ние от ЧДГ „Вълшебното Борче „ обучението в добродетели и как го прилагаме?
Ние от ЧДГ “ Вълшебното Борче“ осъзнаваме важността и с ваша помощ искаме темата за добродетелите да бъде силно застъпена в ежедневието на нашите деца.
Според нас в основата на отношението „възрастен-дете“ е да гледаме на детето като отделна, отговорна, надарена личност, потенциално заредена с добродетели, които очакват да се осъществят. Осъзнаваме богатството на възможностите, които ни дава езика на добродетелите и се стараем да го използваме .
Всяка седмица децата от детска градина „Вълшебното Борче“ се запознават с една добродетел и през следващите дни те се стараят да го откриват и да го прилагат в ежедневните занимания, на масата за хранене, в регламентираната ситуация, в играта.
Когато изграждаме програмата на децата се стараем да откриваме във всекидневния им живот подходящите моменти за възпитателна дейност, поставяме ясни граници, назоваваме действията не извършителя, стараем се да отбягваме етикетите – положителни и отрицателни, изграждаме самодисциплина, за да премахнем посланията за малоценност или човешка недостатъчност.
Как на практика се прилага обучението в добродетели?
В ежедневната си работа се стараем да не използваме неясни термини като „добро момче/момиче“ или „лошо момче/момиче“. Термини, които са абстрактни за децата без ясно значение. Вместо това ние самите, препоръчвайки го и на родителите се стараем да използваме езика на добродетелите – “Бъди внимателен и тактичен“, „Бъди търпелив“.
Нашите препоръки са да се избягва помощта когато децата могат сами да направят дадената дейност за себе си. И правим това, което те не могат да направят за себе си сами. Така ние изграждаме самоуважение и чувство за собствено достойнство. Важно е да се замества „вътрешния критик“ в „нежен наблюдател“, който следи за готовността за справяне или несправяне с дадена ситуация. Използваме силата на езика и добрия пример, за да градим култура.
Ние знаем, че хората заобикалящи децата трябва да бъдат умерени и мъдри. Децата са чувствителни към справедливостта и честността на нашите реакции. Самите деца знаят кога вършат нещо добре и кога наистина заслужават признание. Изразяваме признателността си към детското усилие чрез внимание, поглед, усмивка или нежно докосване. Назоваваме действията, а не кой ги върши. Целта ни е децата да развият собствен вътрешен авторитет, чувство за лична отговорност, както и способност да правят съзнателен морален избор. Всичко това според нас се изгражда, като в основата на възпитателната ни работа поставяме обучението в добродетели – да бъдем търпеливи, да обичаме ближния, да бъдем нежни, внимателни, състрадателни, любознателни, да проявяваме уважение и да притежаваме самодисциплина и още много, много… по един за всяка седмица от годината.
Кога е подходящо да се започне обучението в добродетели?
Колкото по-малки са децата, толкова повече се нуждаят от това ние да бъдем честни и любящи. Толкова по- силно се нуждаят ние да ги напътстваме към какво да се стремят, какво да търсят и да им показваме всеки ден каква личност всеки един от нас би могъл да изгради ако възприемем, че добродетелите са вътре в нас и ние само трябва да ги извадим наяве. Последни изследвания сочат, че същността на нашия характер и темперамент се изграждат от най-ранна детска възраст. Ако у дете до две годишна възраст не бъде изградено чувството, че то е обичано безпрекословно, без значение какво е направило и въпреки всичко, когато това дете стане възрастен ще среща сериозни затруднения при намирането на човек с когото да изгради семейство, защото самият човек няма да знае какво е това безпрекословна любов.
Именно тази любов, тази добродетел, ни кара да се влюбваме и да градим семейства с хора, които не са единствени, перфектни и неповторими, просто защото ги обичаме!
Така, ако дете, което е в периода на целенасочено опознаване на света, когато всичко е ново и интересно около него, то чува твърде често „Не!“, ще израсне със страха от това да поеме инициатива и да експериментира. На този човек ще му бъде трудно да повярва в себе и думата „любознателност“ би била непонятна за него.
Ако след шестата година, за която вече е характерна известна самостоятелност, ние не предоставяме тази възможност на детето, когато порасне то ще има огромна нужда от одобрението и разрешението на някой друг във всяка ситуация.
Каква е главната цел на обучението в добродетели?
Главната цел на всичко изречено до момента е всъщност да се изгради една личност, която се чувства най-добре в среда, изпълнена с взаимно уважение, спокойствие и справедливост.
А не искаме ли всички ние да живеем в такава среда?
