“Игри на фантазията” – приказки от деца

Един час от нашата програма – труден за разказване, приказен за изживяване!

“Игри на фантазията” е специално време във “Вълшебното Борче” – силно провокиращо чистото детско въображение. Време за приказки, спонтанно създадени от деца.

Тук те имат пълната свобода да измислят всичко, каквото искат с помощта на тези „специални“ игри и приказни техники.

През учебната година плавно развиваме разказването на истории и провокиране на въображението, а за финал – представление, създадено и изиграно от децата!

Ето какво ни разказва Мис Боряна за възникването на този специален час и как всъщност децата го създадоха!

„Имало едно време един мъничък господин. Той се казвал господин Моцарт. Той живеел в една музикална кутийка, където по цял ден прекарвал в измисляне на симфонии … и всякакви други фантазии. Той ги изсвирвал на една вълшебна флейта, от която те излитали като малки лястовички с извити опашки…“

Това е началото на една история, която започна да се измисля сама още преди половин година …от Дани, …без дори и той да знае за това.
Дани идваше сутрин на детска градина и докато си играеше с другите, които пристигаха първи като него, аз им пусках „Малка нощна музика“ на Моцарт (тя ми беше любимата, когато бях колкото тях). Те ме питаха каква е тази музика, аз им разказвах за Моцарт и така прекарвахме едни вълшебни ранни утрини още преди градината да се е изпълнила с глъчка.

Един път, както всяка сутрин, бяхме аз и няколкото подранили „Бухалчета“, сред които, разбира се и Дани. Докато си играеха, аз се чудех дали да не сменя музиката този път, за да не им омръзне. Той, виждайки ме че се суетя около компютъра, остави това, с което играеше и ме попита: “Мис Боряна, ще ни пуснеш ли за господин Моцарт?“ – Аз бях потресена от невероятната точност и изобретателност, свежест и живописност, които се съдържат в това детско „господин Моцарт“ и иска ли питане – пуснах любимата (вече не само на мен!) „Малка нощна музика“. Искам дебело да подчертая, че аз никога не съм споменавала нещо за това дали Моцарт е „господин“ или каквото и да било.

Децата знаеха просто, че той е композитора на това, което слушаме… но в неволното „господин Моцарт“ се съдържаше вече цял роман, цял филм…цял вълшебен свят!

Тогава си помислих, че трябва непременно да има занимания, насърчаващи развитието на детското въображение, защото би било тъжно то да бъде загубено с годините, когато детето порасне и върху него се струпат стереотипите и шаблонното мислене. Оттам дойде идеята за игри, в които детето ще бъде абсолютно свободно да използва фантазията си, да разказва „безсмислици“ и несъществуващи измишльотини…

И ето го ателието за измисляне на истории, което нарекохме „Игри на фантазията“. Там децата се пренасят в едно друго време и пространство, където попадат в приказната реалност, но не като пасивни слушатели, а като нейни създатели!

Очаквам с нетърпение всеки път, когато играем на фантазии и децата ми разказват своите измислици! Много се надявам и да ми помогнат да разбера какво става по – нататък с господин Моцарт и как завършва неговата история, а също и тази за “Шоуто на строежите”, “Града с течащата нагоре вода”, “Танцуващите фигури” и още мнооого други от фантазните творения на нашите прекрасни деца!

До скоро фантазиране!